-
1 конструкции, която запазва работоспособност при излизане от строя на някои елементи
fail-safe constructionfail-safe constructionsБългарски-Angleščina политехнически речник > конструкции, която запазва работоспособност при излизане от строя на някои елементи
-
2 in
{in}
I. 1. място, положение, при някои глаголи и за движение в, на, у
IN the street/field/sky на улицата/полето/небето
to at IN a draught седя на течение
IN Dickens у Дикенс, в съчиненията на Дикенс
to come IN the room влизам в стаята
2. време през, в, на, по време на, понякога не се превежда
IN autumn/sprine, etc. през есента/пролетта и пр., есенно/пролетно време
IN 1970 през/в 1970 г.
IN February/June, etc. през февруари/юни и пр.
IN my youth на младини
3. времетраене за, в, вътре в, след
I'll be back IN five minutes ще се върна след пет минути
4. състояние, обстоятелства, условия в, на, при, с, по, под
с ger при, като
IN bud/leaf напъпил, разлистен
IN employment/work на работа/служба
IN a cap/a necktie/spectacles с каскет/връзка/очила
IN slippers/stockings по чехли/чорапи
IN crossing the street при пресичане на/като пресичам улицата
5. обсег, сфера в, пред, според, по, или не се превежда
IN his sight пред очите му
victory is IN sight победата e близка
IN my opinion според мен, по моему
professor IN American History професор по американска история
weak/poor IN maths слаб по математика
6. степен, размер, ограничение на, в, с, по, по отношение на, откъм, понякога не се превежда
IN length/breadth, etc. на дължина/ширина и пр.
IN your size по вашата мярка
IN appearance на вид
they lost... IN killed/wounded/tanks загубиха... убити/ранени/танкове
7. пропорция от, на
one IN a hundred един на/от сто
8. принадлежност, участие, влизане в състава на нещо в, с
IN the army/navy, etc. във войската/флотата и пр.
to be IN politics занимавам се с политика
to be IN pictures работя в кинематографията
9. причина, подбуда, цел от, с, в
IN gratitude от/с благодарност
to shout IN anger викам от гняв/гневно
IN answer to в отговор на
10. преминаване в ново състояние
to break IN two счупвам (се) на две
11. начин в, с, на
IN a loud/soft voice на/с висок/тих глас
IN a reproachful, etc. tone с укорен и пр. тон
IN English/Bulgarian на английски/български
IN groups/flocks/dozens, etc. на групи/стада/дузини и пр
12. средство, материал с, от
IN pencil/chalk/ink с молив/тебешир/мастило
statue IN marble/bronze, etc. статуя от мрамор/бронз и пр., мраморна/бронзова статуя
13. в изрази
IN itself само по себе си
IN so/as far as дотолкова доколкото
IN that с това, че, тъй като, понеже, дотолкова доколкото
it is dangerous IN that it may become addictive опасно e, понеже може да се пристрасти човек
IN me в мое лице
to be IN it участвувам/имам дял в нещо
the devil's IN it това e работа на дявола
those IN it участвуващите
there is not much IN it не е/не представлява кой знае какво
there is something IN it има нещо (вярно) в това
there is nothing IN it не струва нищо, много проста работа
II. adv вътре
to come IN влизам
to put a notice IN давам обявление (във вестник)
coat with the woolly side IN кожух с космите навътре
IN with you! влизай! to fly IN пристигам (за самолет)
to be IN and out of разг. постоянен посетител/клиент съм на
he is always IN and out of the house той влиза и излиза като у дома си
to be IN on разг. зная, посветен съм в (тайна и пр.)
III. 1. вътрешен
IN patient мед. стационарен болен
the IN side крикет страната, която подава
2. идващ, пристигащ (за влак и пр.)
3. разг. моден (за заведение и пр.)
4. разг. който е на власт
5. разг. за тесен кръг
IV. 1. pl the INs политическата партия, която е на власт
2. разг. влияние (with пред)
INs and outs всички подробности/тънкости, криволичене (на път и прен)* * *{in} prep 1. място, положение, при някои глаголи и за движение в, (2) {in} adv вътре; to come in влизам; to put a notice in давам обяв{3} {in} а 1. вътрешен; in patient медд. стационарен болен; the in s{4} {in} n 1. pl the ins политическата партия, която е на власт; 2.* * *сред; у; след; с, със; през; вътре; в, във; на; навътре;* * *1. 1 в изрази 2. 1 начин в, с, на 3. 1 средство, материал с, от 4. coat with the woolly side in кожух с космите навътре 5. he is always in and out of the house той влиза и излиза като у дома си 6. i'll be back in five minutes ще се върна след пет минути 7. i. място, положение, при някои глаголи и за движение в, на, у 8. ii. adv вътре 9. iii. вътрешен 10. in 1970 през/в 1970 г 11. in a cap/a necktie/spectacles с каскет/връзка/очила 12. in a loud/soft voice на/с висок/тих глас 13. in a reproachful, etc. tone с укорен и пр. тон 14. in answer to в отговор на 15. in appearance на вид 16. in autumn/sprine, etc. през есента/пролетта и пр., есенно/пролетно време 17. in bud/leaf напъпил, разлистен 18. in crossing the street при пресичане на/като пресичам улицата 19. in dickens у Дикенс, в съчиненията на Дикенс 20. in employment/work на работа/служба 21. in english/bulgarian на английски/български 22. in february/june, etc. през февруари/юни и пр 23. in gratitude от/с благодарност 24. in groups/flocks/dozens, etc. на групи/стада/дузини и пр 25. in his sight пред очите му 26. in itself само по себе си 27. in length/breadth, etc. на дължина/ширина и пр 28. in me в мое лице 29. in my opinion според мен, по моему 30. in my youth на младини 31. in patient мед. стационарен болен 32. in pencil/chalk/ink с молив/тебешир/мастило 33. in slippers/stockings по чехли/чорапи 34. in so/as far as дотолкова доколкото 35. in that с това, че, тъй като, понеже, дотолкова доколкото 36. in the army/navy, etc. във войската/флотата и пр 37. in the street/field/sky на улицата/полето/небето 38. in with you! влизай! to fly in пристигам (за самолет) 39. in your size по вашата мярка 40. ins and outs всички подробности/тънкости, криволичене (на път и прен) 41. it is dangerous in that it may become addictive опасно e, понеже може да се пристрасти човек 42. iv. pl the ins политическата партия, която е на власт 43. one in a hundred един на/от сто 44. professor in american history професор по американска история 45. statue in marble/bronze, etc. статуя от мрамор/бронз и пр., мраморна/бронзова статуя 46. the devil's in it това e работа на дявола 47. the in side крикет страната, която подава 48. there is not much in it не е/не представлява кой знае какво 49. there is nothing in it не струва нищо, много проста работа 50. there is something in it има нещо (вярно) в това 51. they lost... in killed/wounded/tanks загубиха... убити/ранени/танкове 52. those in it участвуващите 53. to at in a draught седя на течение 54. to be in and out of разг. постоянен посетител/клиент съм на 55. to be in it участвувам/имам дял в нещо 56. to be in on разг. зная, посветен съм в (тайна и пр.) 57. to be in pictures работя в кинематографията 58. to be in politics занимавам се с политика 59. to break in two счупвам (се) на две 60. to come in the room влизам в стаята 61. to come in влизам 62. to put a notice in давам обявление (във вестник) 63. to shout in anger викам от гняв/гневно 64. victory is in sight победата e близка 65. weak/poor in maths слаб по математика 66. време през, в, на, по време на, понякога не се превежда 67. времетраене за, в, вътре в, след 68. идващ, пристигащ (за влак и пр.) 69. обсег, сфера в, пред, според, по, или не се превежда 70. преминаване в ново състояние 71. принадлежност, участие, влизане в състава на нещо в, с 72. причина, подбуда, цел от, с, в 73. пропорция от, на 74. разг. влияние (with пред) 75. разг. за тесен кръг 76. разг. който е на власт 77. разг. моден (за заведение и пр.) 78. с ger при, като 79. степен, размер, ограничение на, в, с, по, по отношение на, откъм, понякога не се превежда 80. състояние, обстоятелства, условия в, на, при, с, по, под* * *in [in] I. prep 1. за място, положение (и при глаголи за движение): в, на, у; \in bed на легло; \in the front row на първия ред; to walk out \in the rain разхождам се на дъжда; \in a draught на течение;\in the mirror в огледалото; \in Conrad у (в произведенията на) Конрад; 2. за състояние, обстоятелства, условия: в, на, при, с, по, под; \in trouble в беда; \in comfort ( disorder) в охолство (безредие); \in camera юрид. при закрити врати; \in power на власт; \in a fire ( an emergency) при пожар (непредвиден случай); \in mourning в траур; \in a cap с каскет; \in shirt sleeves по риза, без сако; in one's pyjamas по пижама; \in slavery под робство; \in white в бяло; \in mathematics по математика; 3. за причина, подбуда, цел: от, в; \in pain от болка; \in surprise учудено, с (от) изненада; \in anger от яд; \in answer to в отговор на; \in honour of в чест на; 4. за време: през, в, на; \in 1992 през 1992 г.; \in summer през лятото, лете; \in August през август; \in my sleep докато съм спал; \in my youth на младини; \in the past в миналото; 5. за времетраене: за, вътре в, след; \in a week ( a month) за (след) една седмица (месец); 6. за обсег: в, пред, според, по; \in o.'s power в моя власт; \in his sight пред очите му; \in my opinion според моето мнение, по мое мнение, според мен; \in all probability по всяка вероятност; a course \in American literature курс по американска литература; 7. за степен, размер, ограничение: на, в, с, по, по отношение на, откъм; \in width на ширина; \in itself само по себе си; \in so (as) far as дотолкова, доколкото; \in that в (по) това, че; задето; deaf \in one ear глух с едното ухо; to be lacking \in faith липсва ми вяра; 8. за начин: в, с, на; payment \in kind плащане в натура; \in a loud voice с висок глас, силно; \in French на френски; \in a few words с няколко думи, накратко; \in short накъсо; \in writing писмено; \in groups ( flocks, dozens) на групи (стада, дузини); \in twos and threes по двама и по трима; 9. за пропорция: от, на; one \in a thousand един на хиляда; once \in five months веднъж на пет месеца; 10. за принадлежност, участие, влизане в състава на нещо, занаят: в, с; \in the trade от бранша; to be \in business занимавам се с търговия; 11. за преминаване в ново състояние: на; to break \in two счупвам (се) на две; 12. за средство, материал: с, от; to write \in pencil ( ink) пиша с молив (мастило); a house \in brick къща от тухли; 13. predic to be \in it участвам, вземам участие, имам дял; those \in it участващите; there is not much \in it не е (не представлява) кой знае какво; her rivals are not \in it with her разг. съперниците ѝ не могат да се сравняват с нея, хич ги няма; I did not think he had it \in him не мислех, че е способен на това; II. adv 1. вътре; to lock s.o. \in заключвам някого; to put a notice \in давам обявление (във вестник); \in and out ту вътре, ту вън; day \in, day out ден след ден, всеки ден; he is always \in and out of the house той влиза и излиза като у дома си; 2. predic to be \in вътре (у дома, вкъщи) съм; идвам, пристигам, настъпвам; на власт съм; на мода съм; играя ( крикет); bright colours are \in ярките цветове са на мода; the train is \in влакът дойде, пристигна; spring is \in пролетта настъпи; the harvest is \in реколтата е прибрана; to be \in for сп. записан съм (за състезание); разг. предстои им; we are \in for a big thing захванали сме се с нещо голямо, плуваме в дълбоки води; to be \in for it разг. загазил съм го, закъсал съм, "вътре" съм; лошо ми се пише; to have it \in for s.o. разг. имам зъб на; to be ( keep) \in with в приятелски отношения съм с; III. adj вътрешен; the \in side страната, която играе (в крикета); IV. n pl the \ins политическа партия на власт; the \ins and outs завои, лъкатушения; извъртания, усуквания, хитрини; (пълни) подробности; to know the \ins and outs of a matter зная всички подробности (тънкости) по; to be on the \in разг. зная всичко, компетентен съм, мъдър съм. -
3 bisque
{'bisk}
I. n сn. подарена точка/удар и пр. при някои игри
II. n неглазиран бял порцелан (за статуeтки и пр.)
III. 1. гъста крем-супа от дивеч/зеленчуци и пр
2. aм. вид сладолед* * *{'bisk} n сn. подарена точка/удар и пр. при някои игри.(2) n неглазиран бял порцелан (за статуeтки и пр.). {3} n 1. гъста крем-супа от дивеч/зеленчуци и пр.; 2. aм. в* * *1. aм. вид сладолед 2. i. n сn. подарена точка/удар и пр. при някои игри 3. ii. n неглазиран бял порцелан (за статуeтки и пр.) 4. iii. гъста крем-супа от дивеч/зеленчуци и пр* * *bisque [bisk] I n 1. неглазиран порцелан; бисквит; 2. гъста супа от месо, птици, дивеч или раци; 3. сладолед със смлени орехи, бадеми и пр. II n дарена точка (при игра). -
4 над
1. предл. (за място, положение) over, aboveлампата виси над масата the lamp hangs over the tableнад морското равнище above sea-level2. (повече) over, more thanнад нулата above zeroнад 100 души over a hundred people, more than a hundred peopleтой е малко над 40 години he is in his early forties3. (за въвеждане предложно допълнение при някои глаголи и отглаголни същ.) over, on; atимам власт/влияние над have power/influence overнадсмивам се над laugh/mock atнад чаша вино over a glass of wineнад всякакво съмнение above suspicionнад-4. предст. (при глаголи) out-, over-надпреварям outdistanceнадценявам overestimate5. (при прил.) over-; super-; supra-надземен overground; superterrestrialнаднормен above the quota/standardнадкласов above class (attr.)* * *над,предл.1. (за място, положение) over, above; заспивам \над книгата fall asleep over o.’s book; \над земята above (the) ground; \над морското равнище above sea-level;2. ( повече) over, more than; много \над way above; \над нулата above zero; \над 100 души over a hundred people, more than a hundred people; това е \над неговите възможности this is beyond his capacities; this is above his head; той е малко \над 40 години he is in his early forties; той е \над 40 години he is over forty, he is on the wrong side of forty;3. (за въвеждане на предложно допълнение към някои глаголи и отглаголни същ.) over, on; at; бдя \над watch over; имам власт/влияние \над have power/influence over; надсмивам се \над laugh/mock at; работя \над work on; • \над всякакво съмнение above suspicion; \над чаша вино over a glass of wine.* * *above: над the average level - над средното ниво; beyond* * *1. (за въвеждане предложно допълнение при някои глаголи и отглаголни същ.) over, on;at 2. (повече) over, more than 3. 3 души over a hundred people, more than a hundred people 4. 4 години he is over forty, he is on the wrong side of forty 5. 5 години he is in his early forties 6. НАД 7. НАД всякакво съмнение above suspicion 8. НАД земята above (the) ground 9. НАД морското равнище above sea-level 10. НАД нулата above zero 11. НАД чаша вино over a glass of wine 12. бдя НАД watch over 13. до НАД above 14. заспивам НАД книгата fall asleep over o.'s book 15. имам власт/влияние НАД have power/influence over 16. лампата виси НАД масата the lamp hangs over the table 17. летя НАД града fly over the town 18. много НАД way above 19. надсмивам се НАД laugh/mock at 20. предл. (за място, положение) over, above 21. работя НАД work on 22. това е НАД неговите възможности this is beyond his capacities;this is above his head 23. той е НАД 24. той е малко НАД -
5 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
6 доста
(с прил.) fairly, tolerably, passably, rather, somewhat, quite; veryразг. pretty(с гл. и прич.) quite a lot, a good deal, considerably, very much ( при някои прил. и нар. с наставката-ish)доста голям rather/quite/fairly large/big; fair-sized; largish, biggishдоста добър pretty/quite/fairly/tolerably good, goodish, not badдоста добре pretty/quite wellчувствувам се доста добре I feel fairly wellна младини свирех на цигулка доста добре I used to play the violin fairly well in my youth, книж. I was a fair hand at the fiddle in my youthдоста добре е направено it is not badly doneдоста дълъг quite long, longishдоста дълга реч a speech on the long side, a longish speechможе да отнеме доста време this may take quite a (long) timeдоста дълго rather a long timeдоста време ще остана тук I'll be here for quite a timeдоста отдавна quite some time agoминаха доста дни от (за миналото) it was a long time after, ( за настоящето) it's been a long time sinceдоста далеч quite a way off, quite far, a good way offдоста далече от a fair distance from, rather a long way fromдоста път е до там it's a good way from here, it's a goodish way from hereдоста е живял в чужбина he's spent quite a long time abroadдоста късно rather/somewhat late; latishдоста много си приличат they are pretty much alikeтой е доста стар he is getting on (in years), he is well advanced in yearsтази история вдигна доста голям шум the affair caused quite a stirдоста малко (за количество) not much, ( за брой) not many, fewдоста много (за количество) quite a lot (of), ( за брой) a good many, quite a number of, quite a few, a good fewдоста хора a good many people* * *до̀ста,нареч. fairly, tolerably, passably, rather, somewhat, quite; very; разг. pretty, jolly; greatly; (с гл. и прич.) quite a lot, a good deal, considerably, very much; ( при някои прил. и нареч. с наставката -ish); \доста време ще остана тук I’ll be here for quite a time; \доста голям rather/quite/fairly large/big; fair-sized; largish, biggish; \доста далеч quite a way off, quite far, a good way off; \доста далече от a fair distance from, rather a long way from; \доста добре pretty/quite well; \доста добър pretty/quite/fairly/tolerably good, goodish; not bad; not half bad; \доста дълга реч speech on the long side, longish speech; \доста дълго rather a long time; \доста късно rather/somewhat late; latish; \доста малко (за количество) not much, (за брой) not many, few; \доста много (за количество) quite a lot (of), (за брой) a good many, quite a number of, not a few, quite a few, a good few; \доста много си приличат they are pretty much alike; \доста отдавна quite some time ago; \доста път е до там it’s a good way from here, it’s a goodish way from here; \доста хора a good many people; \доста! enough (of that)! минаха \доста дни от (за миналото) it was a long time after, (за настоящето) it’s been a long time since; от \доста години… it’s quite a few years now since…; тази история вдигна \доста голям шум the affair caused quite a stir; това е \доста нещо! that’s quite something! той е \доста стар he is getting on (in years), he is well advanced in years; чувствам се \доста добре I feel fairly well.* * *considerably: I feel доста well - Чувствам се доста добре.; greatly ; passably* * *1. (с npuл.) fairly, tolerably, passably, rather, somewhat, quite;very 2. (с гл. и прич.) quite a lot, a good deal, considerably. very much: (при някои прил. и нар. с наставката -ish) 3. not bad: ДОСТА добре pretty/quite well 4. ДОСТА време ще остана тук I'll be here for quite a time 5. ДОСТА голям rather/quite/ fairly large/big;fair-sized;largish, biggish 6. ДОСТА далеч quite a way off, quite far, a good way off 7. ДОСТА далече от a fair distance from, rather a long way from 8. ДОСТА добре е направено it is not badly done 9. ДОСТА добър pretty/quite/fairly/tolerably good. goodish 10. ДОСТА дълга реч a speech on the long side, a longish speech 11. ДОСТА дълго rather a long time 12. ДОСТА дълъг quite long, longish 13. ДОСТА е живял в чужбина he's spent quite a long time abroad 14. ДОСТА късно rather/somewhat late;latish 15. ДОСТА малко (за количество) not much, (за брой) not many, few 16. ДОСТА много (за количество) quite a lot (of), (за брой) a good many, quite a number of, quite a few, a good few 17. ДОСТА много си приличат they are pretty much alike 18. ДОСТА отдавна quite some time ago 19. ДОСТА път е до там it's a good way from here, it's a goodish way from here 20. ДОСТА хора a good many people 21. ДОСТА! enough (of that)! ДОСТА се посмяхме we had a good laugh 22. минаха ДОСТА дни от (за миналото) it was a long time after, (за настоящето) it's been a long time since 23. може да отнеме ДОСТА време this may take quite a (long) time 24. на младини свирех на цигулка ДОСТА добре I used to play the violin fairly well in my youth, книж. I was a fair hand at the fiddle in my youth 25. от ДОСТА години... it's quite a few years now since... 26. разг. pretty 27. тази история вдигна ДОСТА голям шум the affair caused quite a stir 28. това е ДОСТА нещо! that's quite something! ДОСТА ми харесват I rather like them 29. той е ДОСТА стар he is getting on (in years), he is well advanced in years 30. чувствувам се ДОСТА добре I feel fairly well -
7 matador
{'mætədɔ:}
1. n исп. матадор
2. главна карта в някои игри
3. вид игра на домино* * *{'matъdъ:} n исп. 1. матадор; 2. главна карта в някои игри; З* * *1. n исп. матадор 2. вид игра на домино 3. главна карта в някои игри* * *matador[´mætədɔ:] n 1. матадор; 2. най-силна карта при някои игри (кадрил, омбре и др); 3. вид игра на домино. -
8 кожа
ж 1. (на човек и животно) peau f (анат épiderme m); (при някои дебелокожи животни) cuir m; 2. (необработена кожа на животно) peau f; лисича кожа peau de renard; (с косми) fourrure f; астраганова кожа fourrure d'astrakan; 3. (обработена кожа) cuir m, peau f; от кожаen cuir; ярешка кожа peau de chevreau; имитация кожа faux cuir; 4. готв (пърлена свинска кожа) couenne f; 4. (обвивка на някои плодове, зеленчуци) peau f, pelure f а влизам някому под кожата être dans les bonnes grâces de qn, être dans la chemise de qn; излизам из (от) кожата си sortir de ses gonds; кожа и кости n'avoir que la peau sur les os; не мога да се побера в кожата си être hors de soi; одирам (смъквам) кожата на купувача а) écorcher un client (lui faire payer trop cher); б) punir sévèrement qn (lui frotter les oreilles); той е вълк в овча кожа il fait le bon apôtre. -
9 autotomie
f. (de auto- et -tomie) самоволно откъсване на някои органи, за да се избегне някаква опасност (при някои животни - гущери и др.). -
10 casque
m. (lat. pop. °quassicare "casser") 1. каска, шлем; casque de pompier пожарникарска каска; casque d'écoute слушалки за радиоприемане; 2. сешоар във форма на каска; 3. коси; 4. разг. глава; 5. твърд израстък на главата или човката на някои птици; 6. горна част на венчето на цвят ( при някои растения). Ќ avoir le casque боли ме глава; casque а pointe стара островърха германска каска; casque а mèche ост., разг. нощно боне; les Casques bleus сините каски ( военни сили на ООН). -
11 skip
{skip}
I. 1. (под) скачам, рикоширам, отскачам
2. скачам на въже
3. прескачам (поток и пр.) (over, across)
4. прескачам (при четене)
изпускам (при разкaз и пр.)
SKIP it! остави! (това) няма значение
5. прескачам (клас в училище)
6. хвърлям така, че да подскача по повърхността
7. sl. измъквам се, офейквам
to SKIP town измъквам се от града
II. 1. скок
2. пропускане, изпускане, пропуск
III. n тех. скип, скипов подемник
IV. n капитан на отбор при игра на кегли и пр* * *{skip} v (-pp-) 1. (под)скачам; рикоширам, отскачам; 2. скачам н(2) {skip} n 1. скок; 2. пропускане, изпускане; пропуск.{3} {skip} n тех. скип, скипов подемник.{4} {skip} n капитан на отбор при игра на кегли и пр.* * *скок; скачам; изтървавам;* * *1. i. (под) скачам, рикоширам, отскачам 2. ii. скок 3. iii. n тех. скип, скипов подемник 4. iv. n капитан на отбор при игра на кегли и пр 5. skip it! остави! (това) няма значение 6. sl. измъквам се, офейквам 7. to skip town измъквам се от града 8. изпускам (при разкaз и пр.) 9. прескачам (клас в училище) 10. прескачам (поток и пр.) (over, across) 11. прескачам (при четене) 12. пропускане, изпускане, пропуск 13. скачам на въже 14. хвърлям така, че да подскача по повърхността* * *skip [skip] I. v (- pp-) 1. скачам, подскачам ( често about); to \skip for joy подскачам, скачам от радост; 2. скачам на въже; 3. прескачам, набързо отивам някъде ( over, across); прескачам (поток и пр.) ( over); to \skip over ( across) to France for a week прескачам до Франция за една седмица; to \skip ( off) ам. разг. офейквам; \skip it! остави, това няма значение! обирай си крушите! 4. прескачам (при четене); изпускам (при разказване); to read without \skipping чета всичко (наред), не изпускам нищо; II. n скок; hop, \skip and jump сп. троен скок; III. skip n шотл. капитан, водач на тим при някои игри; IV. skip n мин. скип, голяма кофа за издигане на руда и пр.; малка вагонетка; V. skip n прислужник в колеж. -
12 shot
{ʃɔt}
I. 1. (pl без изменение) сачма, сачми
2. воен. гюлле (и сп.), оръдеен снаряд
to put the SHOT тласкам гюлле
3. изстрел, изстрелване, стрелба, прен. хаплива забележка
to fire a SHOT стрелям, давам изстрел
flying SHOT стрелба по движеща се цел
that it a SHOT at you това e камък в твоята градина
like a SHOT веднага, охотно
to be off like a SHOT тръгвам веднага, изхвръквам
4. cn. шут, удар (към целта), прен. опит (за отгатване и пр.)
it's your SHOT твой ред e
to have/take a SHOT at опитвам се да, правя опит да (и с ger)
to make a lucky SHOT отгатвам правилно (отговор и пр.)
to make a bad SHOT не отгатвам
SHOT in the dark догадка наслуки, просто догадка
5. воен. дължина (на изстрел), обсег, далекобойност
out of SHOT вън от обсега на оръжие
6. стрелец
dead SHOT отличен стрелец, стрелец, който винаги улучва
7. снимка, кино кадър
close SHOT едър план
8. хвърляне на мрежа, хвърлени мрежи (при морски риболов)
9. мин. взривна дупка, заряд, впръскване (в скала, руда)
10. инжекция, инжектиране (и на наркотик)
SHOT in the arm инжекция, прен. помощ, подпомагане, насърчение
to give someone /something a SHOT in the arm помагам на някого/на нещо (напр. промишленост) да се съвземе/възстанови
11. разг. глътка, чашка
12. sl. (важна) личност
big SHOT важна личност, голяма клечка
not a SHOT in the/in one's locker ни пукната пара
to call one's SHOT ам. казвам предварително как смятам да постъпя
to call the SHOTs ам. sl. командувам, контролирам
II. вж. shoot
III. 1. шанжан (за плат)
2. изпъстрен, примесен (with с) (и прен.)
hair SHOT with grey прошарена коса
SHOT through with wit примесен/пълен с остроумие
3. разг. изтощен, капнал, съсипан
4. sl. пиян
IV. n (дял от) сметка/разноски
to stand SHOT плащам сметката* * *{shъt} n 1. (pl без изменение) сачма, сачми; 2. воен. гюлле (и сп(2) {shъt} вж. shoot.{3} {shъt} a 1. шанжан (за плат); 2. изпъстрен, примесен (with с){4} {shъt} n (дял от) сметка/разноски; to stand shot плащам сметката* * *шут; стрелец; снимка; удар; гюле;* * *1. 1 sl. (важна) личност 2. 1 разг. глътка, чашка 3. big shot важна личност, голяма клечка 4. close shot едър план 5. cn. шут, удар (към целта), прен. опит (за отгатване и пр.) 6. dead shot отличен стрелец, стрелец, който винаги улучва 7. flying shot стрелба по движеща се цел 8. hair shot with grey прошарена коса 9. i. (pl без изменение) сачма, сачми 10. ii. вж. shoot 11. iii. шанжан (за плат) 12. it's your shot твой ред e 13. iv. n (дял от) сметка/разноски 14. like a shot веднага, охотно 15. not a shot in the/in one's locker ни пукната пара 16. out of shot вън от обсега на оръжие 17. shot in the arm инжекция, прен. помощ, подпомагане, насърчение 18. shot in the dark догадка наслуки, просто догадка 19. shot through with wit примесен/пълен с остроумие 20. sl. пиян 21. that it a shot at you това e камък в твоята градина 22. to be off like a shot тръгвам веднага, изхвръквам 23. to call one's shot ам. казвам предварително как смятам да постъпя 24. to call the shots ам. sl. командувам, контролирам 25. to fire a shot стрелям, давам изстрел 26. to give someone /something a shot in the arm помагам на някого/на нещо (напр. промишленост) да се съвземе/възстанови 27. to have/take a shot at опитвам се да, правя опит да (и с ger) 28. to make a bad shot не отгатвам 29. to make a lucky shot отгатвам правилно (отговор и пр.) 30. to put the shot тласкам гюлле 31. to stand shot плащам сметката 32. воен. гюлле (и сп.), оръдеен снаряд 33. воен. дължина (на изстрел), обсег, далекобойност 34. изпъстрен, примесен (with с) (и прен.) 35. изстрел, изстрелване, стрелба, прен. хаплива забележка 36. инжекция, инжектиране (и на наркотик) 37. мин. взривна дупка, заряд, впръскване (в скала, руда) 38. разг. изтощен, капнал, съсипан 39. снимка, кино кадър 40. стрелец 41. хвърляне на мрежа, хвърлени мрежи (при морски риболов)* * *shot[ʃɔt] I. n 1. изстрел; стрелба; прен. хаплива забележка; to fire a \shot стрелям; without firing a \shot без да пукне пушка; a flying \shot стрелба по движеща се цел; a ( warning) \shot across the bow предупреждение; that is a \shot at you това е камък във вашата градина; like a \shot веднага, охотно; to call the \shots разг. командвам, разпореждам се; 2. удар (при някои игри): прен. опит (за улучване, отгатване); to give (s.th.) o.'s best \shot давам всичко от себе си за, полагам всички усилия за; to take a \shot at, have a \shot for (at) опитвам се, правя опит да; a \shot in the dark догадка, предположение; to make a \shot at a s.th. опитвам се да отгатна; a long \shot разг. 1) опит за случайно налучкване; 2) малка вероятност; далечна възможност; you made a bad \shot не позна; that's the \shot австр. разг. точно така! правилна постъпка! 3. стрелец; he is not much of a \shot той е доста слаб стрелец; 4. инжекция; a \shot in the arm 1) инжекция в ръката; 2) подкрепа; насърчение; окуражаване; 5. кино кадър; close \shot едър план; exterior \shots външни снимки; 6. разстояние (на изстрел), обсег на действие, далекобойност; 7. сп. шут (във футбола); to have a \shot at the goal шутирам; 8. (pl \shot, \shots) сачма; сачми (обикн. с определение); 9. гюлле (на топ), старинен оръдеен снаряд; only one \shot in the locker една единствена възможност, последен шанс; without a \shot in the locker sl без пукната пара; 10. сп. гюлле; 11. разг. глътка, чашка (ракия и под.); 12. разг.: a big \shot "важна клечка"; 13. мин. експлозив, взрив, избухване на минен заряд; 14. текст. главичарка; нитова щанца; 15. хвърляне на мрежа (при морски риболов); II. v 1. пълня (огнестрелно оръжие); 2. слагам тежест (на въдица и пр.); 3. троша, дробя ( метал); III. shot adj шанжан, с променлив цвят (за плат); IV. shot pt, pp от shoot; to be ( get) \shot of разг. отървам се от, виждам гърба на; V. shot n лична сметка (от обща консумация в кръчма); to pay o.'s \shot плащам своята част от сметката. -
13 cloaca
{klou'eika}
1. помийна яма, канал, клоака (и нрен.)
2. анат. изходно отвърстие, клоака* * *{klou'eika} n 1. помийна яма, канал, клоака (и нрен.), 2. анат* * *клозет; клоака;* * *1. анат. изходно отвърстие, клоака 2. помийна яма, канал, клоака (и нрен.)* * *cloaca[klou´eikə] n 1. зоол. клоака, разширение на крайната част на правото черво, което е общ изход за червата и пикочно-половите органи (при някои риби, всички земноводни, птици); 2. клозет; помийна яма, отходен, канал, клоака (и прен.). -
14 hyaline
{'haiəlin}
I. 1. биол. хиалин
2. поет. прозрачно/кристално море, чисто небе
II. a прозрачен, кристален* * *{'haiъlin} n 1. биол. хиалин; 2. поет. прозрачно/кристално мо(2) {'haiъlin} а прозрачен, кристален.* * *1. i. биол. хиалин 2. ii. a прозрачен, кристален 3. поет. прозрачно/кристално море, чисто небе* * * -
15 pleurodont
pleurodont[´pluərə¸dɔnt] adj (при някои гущери) със зъби, сраснали с долната челюст. -
16 pouch
{pautʃ}
I. 1. торбичка, кесия
2. торбичка под окото
3. зоол. торба на кенгуру/пеликан, торбичка на бузата на маймуна
4. бот. семенна кутийка
5. пощенска/куриерска чанта
6. торбичка за патрони
7. главно шотл. джоб
II. 1. слагам в торбичка, прибирам
2. образувам торба, придавам форма/правя на торба, вися като торба
3. гълтам, поглъщам (за птица, риба)
4. aм. нося/пренасям в пощенска/куриерска чанта* * *{pautsh} n 1. торбичка, кесия; 2. торбичка под окото; З. зоол. т(2) {pautsh} v 1. слагам в торбичка; прибирам; 2. образувам торб* * *торбичка; прибирам; кесия;* * *1. aм. нося/пренасям в пощенска/куриерска чанта 2. i. торбичка, кесия 3. ii. слагам в торбичка, прибирам 4. бот. семенна кутийка 5. главно шотл. джоб 6. гълтам, поглъщам (за птица, риба) 7. зоол. торба на кенгуру/пеликан, торбичка на бузата на маймуна 8. образувам торба, придавам форма/правя на торба, вися като торба 9. пощенска/куриерска чанта 10. торбичка за патрони 11. торбичка под окото* * *pouch[´pautʃ] I. n 1. торбичка, кесия, пунгия; 2. ост. торбичка за патрони; 3. торбичка под око; 4. зоол. торба на кенгуру; торбичка на бузата на маймуна; 5. бот. семенна торбичка при някои растения; 6. пощенска чанта; 7. шотл. джоб; II. v 1. слагам в торбичка; прибирам; прен. преглъщам; 2. давам бакшиш; 3. образувам (правя на, ставам на, вися като) торбичка; 4. поглъщам, гълтам (за риба, птица). -
17 roseola
{rou'ziələ}
n мед. розеола* * *{rou'ziъlъ} n мед. розеола.* * *n мед. розеола* * * -
18 spillikin
{'spilikin}
1. пръчица от дърво/ (слонова) кост и пр
2. рl игра с такива пръчици* * *{'spilikin} n 1. пръчица от дърво/(слонова) кост и пр.; 2.* * *n клечица;play at SPILLIKINs прен. губя си времето;spillikin; n 1. пръчица от дърво/(слонова) кост и пр.; 2. рl игра с такива пръчици.* * *1. пръчица от дърво/ (слонова) кост и пр 2. рl игра с такива пръчици* * *spillikin[´spilikin] n 1. клечка от дърво или слонова кост, използвана при някои игри; 2. pl игра с такива клечки, микадо. -
19 Hautmalerei
Hautmalerei f рисуване, рисунки по кожата (например при някои племена). -
20 escobillar
tr 1) чистя с четка; четкам; 2) Амер. потропвам с обувки по пода при някои танци.
Страницы
См. также в других словарях:
ИОАНН РИЛЬСКИЙ — [Рыльский; болг. Иван Рилски] (Х в.), прп. (пам. болг. 18 авг., 19 окт., 1 июля; пам. рус. 19 окт.), наиболее почитаемый святой в Болгарии и Республике Македонии, болг. отшельник, чудотворец, считается основателем Рильского мон ря. Исторические… … Православная энциклопедия
БОЛГАРИЯ — (Республика Болгария; болг. Република България), гос во на Балканском п ове. Территория: 110994 кв. км. Столица: София (1310 тыс. чел. 2002). Крупнейшие города: Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Плевен, Шумен, Русе. Гос. язык: болгарский.… … Православная энциклопедия
ЛЕНИН — (Ульянов) Владимир Ильич (1870 1924) один из создателей марксизма ленинизма, первый руководитель тоталитарного коммунистического советского гос ва. Возглавив Революцию 1917, Л. сумел путем искусных политических действий и масштабных актов насилия … Философская энциклопедия
ИОАНН ЭКЗАРХ — [болг. Йоан Екзарх] (нач. 2 й пол. IX 1 я треть X в.), высший иерарх Болгарской Православной Церкви, писатель и переводчик эпохи болг. царя Симеона. Жизнь Об И. Э. не сохранилось упоминаний в исторических источниках, хотя он был одной из… … Православная энциклопедия
ИВАНОВА — Климентина Илиева (род. 13.02.1940, София), историк древнеболг. лит ры и книжности. Окончила Софийский ун т по специальности «болгарская филология» (1962). В 1962 1963 гг. была учителем болг. языка и лит ры в Варне. В 1963 1966 гг. аспирантка Ин… … Православная энциклопедия
ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИЙ — († ок. 306), вмч. (пам. 26 окт.), один из наиболее чтимых святых в правосл. мире, покровитель г. Фессалоника (слав. Солунь). Греки именуют Д. С. Мироточцем (ὁ μυροβλύτης / μυροβλήτης), т. к. его мощи источали миро, а в визант. текстах… … Православная энциклопедия
ЖИТИЙНАЯ ЛИТЕРАТУРА — раздел христианской лит ры, объединяющий жизнеописания христианских подвижников, причисленных Церковью к лику святых, чудеса, видения, похвальные слова, сказания об обретении и о перенесении мощей. В качестве синонима Ж. л. в совр. отечественной… … Православная энциклопедия
Выборы в Европарламент 2007 (Болгария) — Выборы в Европарламент 2007 г. в Болгарии были первыми выборами представителей в Европейский парламент после вхождения Болгарии в Европейский союз 1 января. Выборы проводились 20 мая 2007 г. В выборах принимало участие 14 партий и коалиций и … Википедия
Church of St Petka, Vukovo — The Church of St Petka (Bulgarian: Църква Света Петка) is a late Medieval Bulgarian church in the village of Vukovo, Kyustendil Province. Contents 1 Location, history, architectural and artistic features 2 Literature … Wikipedia
ГРИГОРИЙ ПАЛАМА — [Греч. Γρηγόριος Παλαμᾶς] (ок. 1296, К поль 14.11.1357, Фессалоника), свт. (пам. 14 нояб., переходящее празд. во 2 ю Неделю Великого поста), архиеп. Фессалоникийский, отец и учитель Церкви. Жизнь Источники Свт. Григорий Палама. Икона. Посл. треть … Православная энциклопедия
ДАВИД ДИСИПАТ — ДИСИПАТ [греч. Ϫαυΐδ, Ϫαβὶδ Ϫισύπατος] († между 1347 и 1354), мон., богослов, сторонник учения свт. Григория Паламы. С. Петридис (см.: Pétridès S. David et Gabriel, hymnographes // EO. 1905. Vol. 8. P. 299) предположил возможность отождествления… … Православная энциклопедия
